В очакване на постигане на консенсус за приемането на бюджетните закони за 2023 г., Народното събрание предприе необходимите мерки, за да осигури оперативната дейност на държавната администрация. Служебното правителство, от своя страна, постанови увеличение на размера на минималната работна заплата.
На 1 януари 2023 г. влиза в сила законът, с който се удължава действието на конкретни разпоредби от бюджетните закони за 2022 г. до приемането на техни аналози за 2023 г.* (Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.). На същата дата влиза в сила и постановлението на Министерски съвет за определяне на новия размер на минималната работна заплата (Постановление № 497 от 29.12.2022 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната).
Подобно на ситуацията в началото на 2022 г., на Народното събрание се наложи да прибегне до това временно решение докато постигне съгласие за приемане на бюджетната рамка на страната. Същевременно, за разлика от миналата година, Министерският съвет постанови увеличаване на месечният размер на минималната месечна работна заплата от 710 лв. на 780 лв., а на минималната часова работна заплата от 4.29 лв. на 4,72 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Увеличението е с цел преодоляване на последиците от високата инфлация в страната през последната година (16.9% по последни данни) – на годишна база увеличението е 20%.
Независимо от увеличeнието на размера на минималната работна заплата, не са налице промени по отношение на размера на минималните осигурителни прагове и на максималния осигурителен доход, както и по повод начина на определяне на размера на осигурителните вноски и на други плащания, от значение за работодателите. По конкретно:
- запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за всеки от социалноосигурителните фондове, както и на здравноосигурителната вноска;Запазва се минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, както и максималният месечен размер на осигурителния доход в размер 3400 лв. (въпреки предложеното в хода на обсъжданията увеличение на 4200 лв.);
- Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност – първите три работни дни се изплащат от работодателя-осигурител, в размер 70 % от среднодневното брутно възнаграждение, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността са за сметка на държавното обществено осигуряване.
По своята същност, и двата нормативни акта представляват временно решение докато бъде постигнато съгласие за провеждане на редица належащи промени в сферата на трудовото и осигурителното право през 2023 г. по отношение на механизма на определяне на минималната работна заплата и във връзка с въвеждането на европейската директивата за адекватните минимални работни заплати.
*Приемането на следващите бюджетни закони следва да се извърши до края на март 2023 г., освен ако не се стигне до предсрочни парламентарни избори. Ако се стигне до разпускане на действащото Народно събрание преди 01.04.2023 г., законът ще продължи да действа и след тази дата.
